От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони,
танцувайки с оголените клони.
Мъглата засрамена се стопява,
и планината гордо се възправя,
ухае на кафе разбуденият град.
Той дните не брои, затуй е млад:
часовник няма, нито календар,
на всеки ден щастлив се радва, ...