Добро утро намръщено време!
Все не спираш - валиш ли, валиш.
Натежаха тревите зелени,
а светът под чадъри се скри.
И прескачаме локвите мътни -
някога боси влизахме в тях.
Пак от детството спомени смътни
идват с онзи, безгрижния смях.
Сега детето скрито в душата
бърше сълзите потекли с дъжда...
А синьо небето гони тъмата.
Слънчице топло грейва в деня.