''Добруджански песни'': Жътварско прозрение

May 18, 2020, 12:44 AM 2020-05-18T17:59:58+03:00

Poetry » Landscape

952 0 3

Адски слънчев пек над житата златни блесна.

Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.

И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.

Буен огън страшно пари и с болка ги облива.

Ту глава от адски пек слънчасва,

ту сила мъжка в душите селяшки изгасва.

''Да се трудим, да се трудим!'' - труженик стар гръмко викна.

''Трудим ли се, нищо не губим''- цяло село се провикна.

Сърцата бързо затуптяват, бурна пот челата им оплиска,

в тази нива пуста селяците се опасяват:

''Никой ли да се труди след нас не ще иска?''

Умора добруджанска, който никога не вижда,

на труженика честен не трябва да завижда.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

РандиМаслен (Денис Халил)

2020-05-18T18:04:21+03:00

Благодаря Ви! О, също благодаря за това, че сте прочели стихотворението внимателно Ирина Колева! Искрено се извинявам за грешката, писах от телефон, затова се получи така.
генек (Георги Коновски)

2020-05-18T15:38:21+03:00

Хубаво...
Иринакис (Ирина Колева)

2020-05-18T14:34:59+03:00

А, няма кой да му завиди, спокойно 😃
Не можах да разбера "закупуват" да не би да е от редактора на телефона (ако си го писал от него)