''Добруджански песни'': Жътварско прозрение

18.05.2020 г., 0:44 ч. 2020-05-18T17:59:58+03:00

Поезия » Пейзажна

951 0 3

Адски слънчев пек над житата златни блесна.

Слънчев удар страховит добруджанци силно стресна.

И пот прелива, и умора в стомасите селяшки се превива.

Буен огън страшно пари и с болка ги облива.

Ту глава от адски пек слънчасва,

ту сила мъжка в душите селяшки изгасва.

''Да се трудим, да се трудим!'' - труженик стар гръмко викна.

''Трудим ли се, нищо не губим''- цяло село се провикна.

Сърцата бързо затуптяват, бурна пот челата им оплиска,

в тази нива пуста селяците се опасяват:

''Никой ли да се труди след нас не ще иска?''

Умора добруджанска, който никога не вижда,

на труженика честен не трябва да завижда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

РандиМаслен (Денис Халил)

2020-05-18T18:04:21+03:00

Благодаря Ви! О, също благодаря за това, че сте прочели стихотворението внимателно Ирина Колева! Искрено се извинявам за грешката, писах от телефон, затова се получи така.
генек (Георги Коновски)

2020-05-18T15:38:21+03:00

Хубаво...
Иринакис (Ирина Колева)

2020-05-18T14:34:59+03:00

А, няма кой да му завиди, спокойно 😃
Не можах да разбера "закупуват" да не би да е от редактора на телефона (ако си го писал от него)