Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат.
И нашенец със рало, с шапчица във бяло,
с гащеризонче омаляло,
трескаво на нивата пристигна,
смеха злорадствен на враните надигна.
Да се смееш и да плачеш едно и също ли показва?
Или на чужд проблем се радваш, или на твой чуждия се радва.
Обида или срам - няма никакво значение, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up