19.05.2020 г., 17:39 ч.
"Добруджански песни": Нашенско стихче
1123
0
0
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат.
И нашенец със рало, с шапчица във бяло,
с гащеризонче омаляло,
трескаво на нивата пристигна,
смеха злорадствен на враните надигна.
Да се смееш и да плачеш едно и също ли показва?
Или на чужд проблем се радваш, или на твой чуждия се радва.
Обида или срам - няма никакво значение, ...
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат.
И нашенец със рало, с шапчица във бяло,
с гащеризонче омаляло,
трескаво на нивата пристигна,
смеха злорадствен на враните надигна.
Да се смееш и да плачеш едно и също ли показва?
Или на чужд проблем се радваш, или на твой чуждия се радва.
Обида или срам - няма никакво значение, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Денис Халил Всички права запазени
Предложения
-
-
Отведи ме, където лекуват с обичане – раните и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо. Умори...
-
В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
-
Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
