Разказа ми някакъв странник,

отдавна сред нас заживял,

как искал да бъде посланик,

но никой таз чест не разбрал.

Живеел си в мир между свои,

когато един ден решил

за наще права да се бори,

била му таз кауза тъй мила.

Но ние си имаме лични 

проблеми и лични мечти,

в борбата за кауза по-висша

не трябва ни в крак да вървим.

Разбрал го и нашият странник,

но все пак със нас продължил,

във своя нов дом не изгнаник

а воин си мислел че бил.

Но войните всички наети

били и далеч от добро,

започнал да пита човека:

Кажи ми бе байно защо?

А байните на неразбрали

се правили и под мустак

цинично в подкрепа мълчали

на всеки наглец за петак.

От алчност започнало всичко

и продължило от страх,

разбирал го всеки изрично,

но изход не виждал в тоз мрак.

Едно чужденецът не вдявал,

как толкова древен народ

най-мило що има оставял

инертно потъващ без ропот.

Как толкова читава памет

богата на свои творби

забрави под своето знаме

да пише чете и твори.

Законите друг да им пише

доволно подскачали там

напускащи кораба мишки

в истерия търсещи драма.

А чуждият, все по за свое

приемал това, бил инат

и вярвал си още че в боя 

ще срещне един ден и брат.

И ето че скоро го срещнал,

с калпак и засукан мустак,

но във очите му лешници

мъдрецът блестял не простак.

Тогава на някои въпроси

дал отговор новият брат,

като защо дрипав проси

народ стар със всичко богат.

И слушал невярвал човека,

че можело в транс да върви

през колкото иска си века

бичувано тяло преди.

Че можело вече да няма

рефлекса да вдигне ръка,

разкъсван и трепан без право

народ побеждаван в мъгла.

Подмамван, изгубил доверие,

разграбван от всички страни,

традиции рушал в суеверие

вулгарно изпаднал, уви.

И мигал безпомощно вече,

потресен от толкоз терор,

на своите идеи чужденеца

сега бил получил отпор.

Запитал се где ли е стигнал

и кой ще спаси го сега,

а брат му духът да повдигне

потупал му рамо с ръка:

Не бой се, сега сме си братя

и равни ще крачим от днес,

развили след толкоз разпятия

хроничен "добър брат" комплекс.