- Добър вечер, господин Късмет,
не ме поканихте на вашия банкет,
но чух, че бил голям купон
и всичко е било в бон тон.
Но нещо ми изглеждаш блед,
за Бога, господин Късмет,
седни, да пийнем по един карък
от моя омагьосан кръг.
- Омръзна ми да съм Късмет,
да ми е вечно всичкото наред,
дори жена не смея да си помечтая,
веднага влюбва се във мене, зная.
Завиждам ти за скуката и чая,
да вържа двата края (без късмет) желая,
на всички се усмихвам и ръка подавам,
но бързо свикват с мен, забравят ме
и сам оставам.
А някога, преди да се родиш,
когато бродила е в чужди светове душата,
аз бях избран от Разум Висш
наред с Живота и Съдбата.
С Живота бяхме влюбени в Съдбата,
но тя увлече се по него сериозно,
заклех се, че ще им обърквам все нещата
и невъзможното го правих най-възможно.
- Не ми тежат житейските несгоди,
най-лесното не ми е по-вкуса -
живот ли е човек с късмет да ходи
и с празна на гърба мечта?
- Самотен съм и много уморен,
ако ми позволиш ще ти гостувам някой ден,
но, моля те, не ме забравяй ти,
когато сбъдна твоите мечти...
© Ивон All rights reserved.