Oct 16, 2020, 3:55 AM
Догоря ли ледът
Догоря ли ледът или пламъкът тяло извива,
в причудлива приумица смътна източва снага.
Отстрани не изглежда самотна свистящата крива,
пропълзява догоре по тъмната стара стена.
Заиграна се вие отново, топи се фитилът,
равномерните меки извивки приканват съня.
Тишина и покой с приглушения пукот постилат,
хаосът се предава и глъчката вън изтъня.
Топлината на мъжка прегръдка разтваря вселени,
неугаснали кратери пушат и жарки димят.
Всепоглъщаща лава се стича по пазви зелени,
брегове отесняват, размирни морета кипят.
© Светличка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Сто" пъти прочетох стиха ти, но успях да уловя мислите ти, че наистина е любовен , че си описала само с метафори една любовна нощ с цялата й романтика!...В ребусите стигам до ниво "майстор" или "експерт", но тук доста се трудих и сама си определих нивото "мразеща метафорите и с най- най- низко ниво"! Дано ти е прозвучал комплимента ми за теб, Светличка!....
-
Изгорихме леда и подредихме хаоса.☺
Четеш ме като отворена книга, Краси. -
Последният стих ми допадна много, все едно измества малко тонът на предходните и има приятна еротика - аз така го възприех.
-
Благодаря ви, Деа, Дени, че се отбивате и оставяте вашите нежни следи!🌻🌻🌻
-
Много ти е хубаво, Светулке!
-
Горещи чувства!
-
Радвам се, че сте тук, Стойчо, Пепи, Мариана! Благодаря за хубавите коментари и любими!
-
Ах, тая лава! Поздравления!
-
Когато чувствата не живеят, а горят!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не са само метафорите, които ме влекат.
И няма нищо лошо в тях. Всеки открива свои отсенки в нарисуваното с думи, това е вълнуващото. Прегръщам те!☺