Доживотна любов
Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови.
Пролетно възторжени в очите коне
препускат в душите, отново готови
за обич! Но днес: раздяла за миг отне
очите ти,тялото изящно и душата ти
от мен! Сега бездомната ми страст
удавя залеза в носталгията на реката.
Нощта будува в този непредвиден час.
Сезоните неусетно менят представата:
колко дълго, как и защо сме още тук?
Отива си без бляскав грохот славата
на младостта. Споменът е отронен звук,
който кънти в далечината, епизодично...
Алеята на нашата младост е тих стих.
Тук няма забравена нежна излишност.
И пролетта (за кой ли път?) ще ни прости.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за коментара и оценката, Ники!
-
Красота, Стойчо!
-
Благодаря за коментара и оценката,Жени!
-
Има неща, които могат да бъдат казани само по този начин, Стойчо...
-
Благодаря за коментара, ИнаКалина!
-
така ни е отсъдено, както си го казал, носталгично
-
Благодаря за Любими, Теодора!
-
Благодаря за коментара и оценката,Младен!🙏
Благодаря за Любими,Таня!🙏 -
Чета и препрочитам твоя поетичен шедьовър, Стойчо.
Отдавна не съм получавал толкова много естетическа наслада от стихотворение.
Цялостно, завършено. В него има емоция, има философия, има прозрение.
Ако трябва да цитирам, то се налага да цитирам цялата творба. По-малко не бива и не може.
Благодаря ти за това, че си написал този стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
