Денят събира слънчева оскъдност.
Паркът още помни птичи гласове.
И на хората – така ни беше отсъдено,
спомени да носим, бъдност да зовем.
Все посрещаме-изпращаме любови.
Пролетно възторжени в очите коне
препускат в душите, отново готови
за обич! Но днес: раздяла за миг отне
очите ти,тялото изящно и душата ти
от мен! Сега бездомната ми страст
удавя залеза в носталгията на реката.
Нощта будува в този непредвиден час. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация