Nov 17, 2021, 6:04 PM

Докато болките броих 

  Poetry » Phylosophy
633 5 9
ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ
Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен,
и скуката с метален цип
залости моите клепачи,
подир хриптежа пиперлив
дали ще мога да заплача?
Нима не виждах как расте
тревата под нозете – мълком,
и как се вдига пролетес ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??