yotovava (Валентина Йотова)
2626 22178
17.11.2021 г., 18:04 ч.

Докато болките броих 

  Поезия » Философска
572 5 9

ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ

Щом бездните с изпръхнал здрач

пред моите очи се стелнат,

и тръгне нощният ездач

през хоризонта безпределен,

и скуката с метален цип

залости моите клепачи,

подир хриптежа пиперлив

дали ще мога да заплача?

Нима не виждах как расте

тревата под нозете – мълком,

и как се вдига пролетес

седефена луна над хълма,

и как дъждовна слепота

разпуква крехките иглики,

и със наперени рогца,

зората охлювчето тика?

О, колко мигове – безброй,

съм пропиляла – безвъзратно!

Тежи безмълвният покой

и друм не виждам – наобратно.

В олука вятърът свисти,

в долапа никой не въздиша.

И вече краткия си стих

едва ли мога да допиша.

Дали с прекършени стрелки

часовникът отмерва срока?

Докато болките броих,

стопи се времето – на точка.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Димитре, Миночка, Златна, Сенилга, бъдете
  • !
  • Отлично!
    "О, колко мигове – безброй,
    съм пропиляла – безвъзратно!" ...Как про меня...
  • Скъпи ми, Ивайло, дори не ти прочетох коментара - това е последно предупреждение - всеки твой коментар ще бъде изтриван, без дори да го удостоя с внимание. Точка. Не те чета. Не си ми интересен. Напънах се един-два пъти. Толкова. Но не влизай с кални обувки в моето пространство. Както и в нечие друго. Няма да мине. Поетическият канибализъм не ме блазни.
  • Скъпи ми Ивайло - твоите коментари са копирани под индиго, мисля, че си сбъркал адреса - наблюдавам те от самото ти нахлуване тук - захапваш някого с надеждата той да те посети, да те поласкае, че да мирясаш.
    Коментарите ти се повтарят - ксерокопие, само сменяш някоя думичка, препратка, но са еднотипни.
    Толкова от мен - аз съм широкоскроен човек и ще ти го кажа простичко - не влизай тук, изживявай се някъде другаде. Впрочем, когато забележа, че пак си си потърсил нова жертва - вярвай ми, няма да подмина.
  • Не се изживявайте като разбирач и последна инстанция. Сбогом, господин Христов! Не общувайте повече с мен. Ние сме различни светове.
  • Големи глупотевини се пишат тук като коментари. Аз започнах да публикувам тук отдавна, преди 13-14 години, не знам с точност. Сега отново се появих и започвам да се питам дали си заслужва човек да публикува при положение, че се оспорва начинът на изразяване, където всеки автор би трябвало да се ползва с абсолютна свобода. Да, възможни са всякакви словосъчетания в поезията и оспорването им е дребнаво и недостойно заяждане. Имайте малко уважение, защото всеки който вижда сламката в очите на другия, не вижда гредата в собствените си очи. И нека, който не се чувства греховен, да хвърли камък по "грешниците". И внимавайте, защото има и Вавилонски кули, които в определен момент се срутват с трясък и в прах.
  • Човек е безсилен пред хода на времето, но има избор как да преживее всеки миг като емоция, не като случващо се. Аз така го усетих.
  • Така е Вале, докато се намъдруваме и животът, свършил, после пред кого да се оплачем! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??