ДОКАТО БОЛКИТЕ БРОИХ
Щом бездните с изпръхнал здрач
пред моите очи се стелнат,
и тръгне нощният ездач
през хоризонта безпределен,
и скуката с метален цип
залости моите клепачи,
подир хриптежа пиперлив
дали ще мога да заплача?
Нима не виждах как расте
тревата под нозете – мълком,
и как се вдига пролетес ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация