Вдигни ме нависоко,
нека разпери криле,
нека полети, горкото -
мое, болно по тебе, сърце...
Почакай сега ще "поникнат"(крилете му).
Като спасения от погинали надежди.
От вярата безкористна във тебе -
душата ми не може да повярва в мене.
И тя ли ме предава?
Нима със шесто чувство "разполагам"?
Или усет имам за нещата?
Дано верни се окажат те накрая... ...