26 jun 2007, 9:49

Докато сме заедно - надежда има!!! 

  Poesía
722 0 20
Вдигни ме нависоко,
нека разпери криле,
нека полети, горкото -
мое, болно по тебе, сърце...
Почакай сега ще "поникнат"(крилете му).
Като спасения от погинали надежди.
От вярата безкористна във тебе -
душата ми не може да повярва в мене.
И тя ли ме предава?
Нима със шесто чувство "разполагам"?
Или усет имам за нещата?
Дано верни се окажат те накрая... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??