Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
Feb 28, 2018, 1:16 PM

Докато телата ни спят... 

  Poetry
709 0 3

Докато телата ни спят,

душите пътуват в безкрая

и срещат се, тихо мълвят

слова неспокойни и тайни.

 

Което наяве боли,

смущава и страшно изглежда

и крием зад девет врати,

насън е прекрасна надежда.

 

Насън сме лъчисто-добри,

душите ни звездно танцуват.

Когато се будим в зори,

забрава мечтите целува.

 

Но крехкият спомен блести,

внезапно в сърцето изплувал

и води ни вярно напред

наяве към среща бленувана.

© Мима Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??