Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
28.02.2018 г., 13:16 ч.

Докато телата ни спят... 

  Поезия
683 0 3

Докато телата ни спят,

душите пътуват в безкрая

и срещат се, тихо мълвят

слова неспокойни и тайни.

 

Което наяве боли,

смущава и страшно изглежда

и крием зад девет врати,

насън е прекрасна надежда.

 

Насън сме лъчисто-добри,

душите ни звездно танцуват.

Когато се будим в зори,

забрава мечтите целува.

 

Но крехкият спомен блести,

внезапно в сърцето изплувал

и води ни вярно напред

наяве към среща бленувана.

© Мима Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??