Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение
да се потопиш в жадуваното безвремие.
Натрупаното греховно житейско бреме
има ли още какво да ми вземе?
С молив излива душата и рисува картини
върху листа ред по ред, рима след рима.
В душевния огън както самодива в жарава
газя с боси крака в транс до забрава. ...