20 дек. 2024 г., 21:12

Докога 

  Поэзия
91 1 8
              Д О К О Г А

 

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,

светове непребродени и пътища неизвървяни.

 

Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,

забързани дни, бягство от самотата.

 

В утрото е надеждата, залезът е спасение

да се потопиш в жадуваното безвремие.

 

Натрупаното греховно житейско бреме

има ли още какво да ми вземе?

 

С молив излива душата и рисува картини

върху листа ред по ред, рима след рима.

 

В душевния огън както самодива в жарава

газя с боси крака в транс до забрава.

 

Догарям  притаила в едно болка и гняв.

Докога? Така и до днес не разбрах...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мине ❤️ и Дейна ❤️ - благодаря ви!
  • Благодаря Пепи - и на теб да ти е светло и празнично на душата!
  • КрасиКалина - ❤️ Весели празници!
    пп
    Обичам всичката тази суета, красота, рекламите. Някак си с идването на Нова година все едно всичко оживява за нов живот.
  • Нарисувала си с думи много аспекти от живота, Паленка. Хареса ми стиха ти!
  • Цял живот се учим и умираме ненаучени!
    Весели празници, Пепи!
  • Докато си жив. Гневът няма да отговори на въпросите.
  • Ranrozar - в случая незнанието подклажда вярата и надеждата, благодаря! Виж как ме насочи да го осмисля
  • Не ти трябва и да разбираш,иначе няма да бъде магия!
Предложения
: ??:??