До кръв прехапах устните от чакане,
очите прегоряха от сълзи…
От бавно бързане и думи неизплакани
помръкнаха вечерните звезди.
Земята с тътен спря да се обръща.
Морето помътня от тишина…
Излъгани от обещано връщане,
разкъсани от вик и самота…
Защото не успях да те докосна,
да те открия в блудните тълпи.
Във въздуха увиснаха въпросите
и клетви, оболени от лъжи. ...