danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
10.02.2011 г., 11:04 ч.

Докосване 

  Поезия » Любовна
970 0 19

До кръв прехапах устните от чакане,

очите прегоряха  от  сълзи…

От бавно бързане и думи неизплакани

помръкнаха вечерните звезди.

 

Земята с тътен спря да се обръща.

Морето помътня от тишина…

Излъгани от обещано връщане,

разкъсани от вик и самота…

 

Защото не успях да те докосна,

да те открия в блудните тълпи.

Във въздуха увиснаха въпросите

и клетви, оболени от лъжи.

 

Бъди до мен, дори за миг, когато

светът от луд копнеж се умори.

Когато птиците догонят свойто ято.

Когато залезът във клоните заспи…

 

Потайно мъдро и безумно дръзко,

обърнал гръб на разум и морал.

До там, където със искрящи пръски

се ражда нежно новата зора...

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??