Сякаш чупя невидими клетки -

там душата се мъчи сама.

Имам аз за уреждане сметки -

с тази безпощадна тъма.

И прозрението стигам, вървейки.

Бог е с мен - и го чувствам, и знам -

в долината на мрачните сенки -

дето всички ще минем оттам.

И отново сънувам видения -

и пророчески чувам слова.

Ала аз не изпитвам съмнения -

ами вярвам изцяло във това.

Ние се бием - рамо до рамо -

аз - и една свята жена.

Гоним демони - с Божие знание -

във една сякаш вечна война.

Мрак не пада, не бродим в подземия....

И не ни превзема нощта.

Но усещам във мен откровения -

които ще надвият смъртта.

Аз се уча от теб - ти от мене.

Всеки учи по нещо от друг.

И познанията аз ги приемам -

за да служа на другите тук.

Срещу силите - мрачните, злите -

действаме по начин нов.

И сърцата ни бият в гърдите -

пълни с вяра и със любов.