9.02.2025 г., 7:13 ч.  

Долината на мрачните сенки 2009 

  Поезия
115 0 1
Сякаш чупя невидими клетки -
там душата се мъчи сама.
Имам аз за уреждане сметки -
с тази безпощадна тъма.
И прозрението стигам, вървейки.
Бог е с мен - и го чувствам, и знам -
в долината на мрачните сенки -
дето всички ще минем оттам.
И отново сънувам видения -
и пророчески чувам слова.
Ала аз не изпитвам съмнения -
ами вярвам изцяло в това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Предложения
: ??:??