Дом

Jan 15, 2008, 6:35 PM

Poetry

884 0 2

Дом
Единствен кръстът бял от камък
е кулата на моя замък,
а всеки божи ден се трудих...
доброто в тебе не пробудих.
Ти каза ми: "Ще си сред хора,
такива, също като теб
и те незнаещи умора,
по-хладни даже и от лед.
Пожела ми един неравен път,
поведе ме към страшен съд...
наказа ме с тъмно бъдеще ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дом

Want to read more?

Random works