Дом

15 ene 2008, 18:35

Poesía

779 0 2

Дом

Единствен кръстът бял от камък

е кулата на моя замък,

а всеки божи ден се трудих...

доброто в тебе не пробудих.

Ти каза ми: "Ще си сред хора,

такива, също като теб

и те незнаещи умора,

по-хладни даже и от лед.

Пожела ми един неравен път,

поведе ме към страшен съд...

наказа ме с тъмно бъдеще

във това пусто гробище.

И само пламъкът на бяла свещ

е едничката ми вещ,

но от утре и него ще деля,

щом във тебе своя дух вселя.

Защо животът е тъй алчен?

Ограбва всичко, откъдето мине

оставя само черно шалче,

ни спомен даже, че се споминах.

Живея в палат - два квадрата,

бедно, но с душа богата,

и моля се: "гори в ада",

това за мен ще е награда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

female_sg (Боряна)

2008-01-15T20:11:35+02:00

Хай, злото е прокоба,
да не кажа смъртен грях.
То е собствена пороба,
умъртвяваща духа без свян!

поздрави!
Пс: човек винаги има избор!
Senni (Силвия)

2008-01-15T19:40:01+02:00

Поздравления за стиха!!!Хареса ми!!!Дълбок и истински!!!Браво!!