Когато близките ти нямат време
със теб поне да поговорят,
когато угаснат всички прозорци
и вратата пред теб се затвори,
врата се отваря една и топъл глас те кани:
„Добре дошъл си, ела.
Тук за тебе има топла стая и храна.
Явно е, че си в беда.”
Вратата е на дом за стари хора.
Винаги ще се намери някой
с теб да поговори.
Нас ни пази Архангел Михаил.
Той често хората събира на молитва,
а песните на хора многогласен
чак до Бога литват.
Ами градината с прекрасните дървета,
трева зелена и цветя, от теб посèти.
Добрите хора със твоето добро заети.
Тия, които до днес не искаха
вече да те виждат,
за всичко това
могат само да завиждат.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.