Когато близките ти нямат време

със теб поне да поговорят,

когато угаснат всички прозорци

и вратата пред теб се затвори,

врата се отваря една и топъл глас те кани:

„Добре дошъл си, ела.

Тук за тебе има топла стая и храна.

Явно е, че си в беда.”

Вратата е на дом за стари хора.

Винаги ще се намери някой

с теб да поговори.

Нас ни пази Архангел Михаил.

Той често хората събира на молитва,

а песните на хора многогласен

чак до Бога литват.

Ами градината с прекрасните дървета,

трева зелена и цветя, от теб посèти.

Добрите хора със твоето добро заети.

Тия, които до днес не искаха

вече да те виждат,

за всичко това

могат само да завиждат.