Стоя на бара и те чакам
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...
Очи, жадуващи за обич,
очи, изменени като на шега,
очи, вярващи на думи,
повтарящи се като на игра...
Игра, играна със години,
игра, в която вярват хиляди жени,
игра на обич и на грижи
с мъже - играчи без души...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up