27 jun 2007, 10:01

don`t hate the game... hate the players 

  Poesía
909 0 1
Стоя на бара и те чакам
и роня аз сама сълзи,
сълзи, потъващи във мрака,
сълзи от моите изстрадали очи...
Очи, жадуващи за обич,
очи, изменени като на шега,
очи, вярващи на думи,
повтарящи се като на игра...
Игра, играна със години,
игра, в която вярват хиляди жени,
игра на обич и на грижи
с мъже - играчи без души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??