RainaVakova
432 2780
Jul 30, 2020, 11:44 AM

Допива ми мартинито със сламка 

  Poetry » Strict forms, Other
4.9 / 7
776 5 6
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.
По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.
Не пее тъмнината – куртизанка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works

More works »