30 июл. 2020 г., 11:44

Допива ми мартинито със сламка 

  Поэзия » Строгие формы, Другая
772 5 6
Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва,
луната е забравила за нас,
макар че над съня ми има власт.
Опитвам се да бъда саможива.
По беглата ѝ странна полусянка
врабче катери сухото дърво
и сигурно е с тихичко крило.
Не пее тъмнината – куртизанка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??