„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът
и тича умореното сърце,
когато аз изгубена, отчаяна
с пресъхнали от сълзите очи,
от болка и безсилие съм паднала
то слънцето ме гали със лъчи…
Изправям се и тръгвам вън със вятъра.
Със стиховете до сега вървях. ...