Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук,
възпява с тихи трели тъй желани,
зелените очи на пролетта ни.
Дъждът приглася в стария улук,
южняк долита и на танц ме кани,
светът изглежда мъничко по-друг.
Танцуват и звездите разлюляни.
Но съмва... удря слънцето с юмрук, ...