15 mar 2024, 0:06

Дори и да ме няма пак съм тук 

  Poesía » Formas graves
265 3 4
Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук,
възпява с тихи трели тъй желани,
зелените очи на пролетта ни.
Дъждът приглася в стария улук,
южняк долита и на танц ме кани,
светът изглежда мъничко по-друг.
Танцуват и звездите разлюляни.
Но съмва... удря слънцето с юмрук, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??