Jan 10, 2007, 10:10 PM

Дори Любов 

  Poetry
561 0 6

Посветено на LYCKI (Росица)

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Като сълза по листите на розите, отронена,

душата ми ще галиш, и ще я гориш.

Дори, Любов, във въздуха усещам нежността ти

и полъха на твоите небрежно развеяни коси.

Снежна зима си и топло лято, буря си и радост,

и болка, и щастие, посърнало в сълзи.

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Ще бъдеш сън и истина, мечта догонена...

Любов, не тръгвай! Моля те, прости!

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??