Посветено на LYCKI (Росица)
Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,
ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.
Като сълза по листите на розите, отронена,
душата ми ще галиш, и ще я гориш.
Дори, Любов, във въздуха усещам нежността ти
и полъха на твоите небрежно развеяни коси.
Снежна зима си и топло лято, буря си и радост,
и болка, и щастие, посърнало в сълзи.
Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,
ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.
Ще бъдеш сън и истина, мечта догонена... ...