10 янв. 2007 г., 22:10

Дори Любов 

  Поэзия
558 0 6

Посветено на LYCKI (Росица)

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Като сълза по листите на розите, отронена,

душата ми ще галиш, и ще я гориш.

Дори, Любов, във въздуха усещам нежността ти

и полъха на твоите небрежно развеяни коси.

Снежна зима си и топло лято, буря си и радост,

и болка, и щастие, посърнало в сълзи.

Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,

ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.

Ще бъдеш сън и истина, мечта догонена...

Любов, не тръгвай! Моля те, прости!

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??