И ето, след поредното предателство,
отново на инат пак оцелях.
Горчилката изпих вместо лекарство,
по мъката – захвърлих шепа прах.
И даже и с ограбени надежди
по пътя имам сили да вървя,
дори да падам (ще е неизбежно),
дори да се подхлъзвам на места.
Така че всички думи са излишни,
усмивката цинична си спести.
Дори след теб ще мога да обичам.
Във случая си губещият ти.