Jul 27, 2021, 9:19 AM

Доскоро жерави танцуваха 

  Poetry » Phylosophy
270 3 3
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата,
снегът посипа леден прах.
Не съм онази вече, щурата.
За ваша радост поумнях.
Звезди, до днес непреброените,
ще чакат нощем, но уви.
Замръзнал стих умира вените,
са заледени. Не кърви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??