27 июл. 2021 г., 09:19
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата,
снегът посипа леден прах.
Не съм онази вече, щурата.
За ваша радост поумнях.
Звезди, до днес непреброените,
ще чакат нощем, но уви.
Замръзнал стих умира вените,
са заледени. Не кърви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация