Достатъчно

Nov 12, 2011, 10:15 PM

Poetry » White poetry

1007 0 1

Стоеше. Мълчаливо. На брега
на морето,
пръстите ù играеха
с пясъка...
... изкушаваха я начупените миди,
налепили се безсрамно,
в мокрите ù ръце.
Помнеше любовта му.
Представяше си я
като току-що направена фигура
в форма на замък...
... очарователна, загадъчна, крехка... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Достатъчно

Want to read more?

Random works