Стоеше. Мълчаливо. На брега

на морето,

пръстите ù играеха

с пясъка...

... изкушаваха я начупените миди,

налепили се безсрамно,

в мокрите ù ръце.

Помнеше любовта му.

Представяше си я

като току-що направена фигура

в форма на замък...

... очарователна, загадъчна, крехка...

 ... Някога ù разказваше.

Вярваше. В историите.

В него.

... Вълните заличиха следите.

Реалността я пробуди...

... Усмихна се. Мълчаливо. На брега

на морето,

невръстните ръце, обръщайки небрежно

кофичка с мокър пясък,

припомниха любовта ù.

Имаше. Спомени. Нея.

Достатъчно.