И със цигара в ръката,
изгаснала почти,
посрещам самотата
и разбитите мечти.
Давя се в океан от сълзи,
тихи, но горчиви...
А споменът за теб пълзи...
и всичките моменти красиви...
Душата ми кърви...
Сърцето изнемогва вече...
Не искай прошка! Просто върви!
Така или иначе ме обрече... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up