И със цигара в ръката,
изгаснала почти,
посрещам самотата
и разбитите мечти.
Давя се в океан от сълзи,
тихи, но горчиви...
А споменът за теб пълзи...
и всичките моменти красиви...
Душата ми кърви...
Сърцето изнемогва вече...
Не искай прошка! Просто върви!
Така или иначе ме обрече...
Осъди ме да не обичам,
да не вярвам, да не прощавам...
И сега във болката се вричам,
ще ù бъда вярна, ОБЕЩАВАМ!
© С. С. Всички права запазени