Довява вятър твойте думи...

Mar 7, 2008, 7:27 AM

Poetry » Phylosophy

966 0 21

Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща,
отново даваш ни съвет.
И сгрети с мъдростта любяща,
живеем с твоя скъп завет.
А внуците ти са големи -
закриляни от твоя дух,
искрицата от теб ще вземат,
потегляйки към своя връх... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Довява вятър твойте думи...

Want to read more?

Random works