7 мар. 2008 г., 07:27

Довява вятър твойте думи... 

  Поэзия » Философская
971 0 21
Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща,
отново даваш ни съвет.
И сгрети с мъдростта любяща,
живеем с твоя скъп завет.
А внуците ти са големи -
закриляни от твоя дух,
искрицата от теб ще вземат,
потегляйки към своя връх... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
: ??:??