Друга

May 19, 2013, 11:11 AM

Poetry » Phylosophy

380 0 0

Всеки ден с маска вървях.

Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,

студен, с дъх остър като нож.

Бях малко дете,

бях безгрижна,

но тъжна,

бях самотна, бях сама.

Но пораснах сякаш за миг.

Станах твърда и потайна,

скочих направо в ледния ад.

Сега се представям за луда, за грешна,

не за добра.

Казвам, че съм злобна, ужасна, опасна,

Стремя се да стана фатална жена.

Please sign in with your account so you can comment and vote.