Друга

19.05.2013 г., 11:11 ч.

Поезия » Философска

379 0 0

Всеки ден с маска вървях.

Започнах, щом осъзнах, че светът е неприятен, лош, с дъх силен,

студен, с дъх остър като нож.

Бях малко дете,

бях безгрижна,

но тъжна,

бях самотна, бях сама.

Но пораснах сякаш за миг.

Станах твърда и потайна,

скочих направо в ледния ад.

Сега се представям за луда, за грешна,

не за добра.

Казвам, че съм злобна, ужасна, опасна,

Стремя се да стана фатална жена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.