Миналото тук оставям да загива,
белите платна разпъвам кротко,
ще си замина, искам да се скрия,
тихо, сляпо, като котка...
До сутринта ще съм далече някъде,
а ти ще си намерила следите ми,
въпросите зададени ще са изстинали,
останалото дъждът ще го напише.
Омръзна ми да съм захвърлен там...
винаги съм отстрани на пътя,
бездушен като камък, сив и сам,
ненужен за строеж на кулата... ...