22 may 2009, 10:23

Друга приказка 

  Poesía
962 0 5

Миналото тук оставям да загива,

белите платна разпъвам кротко,

ще си замина, искам да се скрия,

тихо, сляпо, като котка...

 

До сутринта ще съм далече някъде,

а ти ще си намерила следите ми,

въпросите зададени ще са изстинали,

останалото дъждът ще го напише.

 

Омръзна ми да съм захвърлен там...

винаги съм отстрани на пътя,

бездушен като камък, сив и сам,

ненужен за строеж на кулата...

 

Принцесата ще маха от прозореца,

и принцове ще ме подритват смело,

дори не искаш да съм гълъба,

донасящ нещо вписано в крилете.

 

Друго ще заслужа, боря се докрай,

искам обичта да я усещам истинска,

следите ми са там, платната бели...

пътувам в търсене на друга приказка...

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравявам те,за това,че не се отказваш!!!Който търси- винаги намира!!!Ще откриеш истинската любов и ще разбереш,че това е твоята принцеса,тази,която ти подава ръка там отстрани!Невиждаща "принцовете" бездушни,а усетила твоята истинска топлина,твоята истинска приказка идваща от душата ти!!!
  • Дано си намериш Шехерезадата!
  • ...искам да се скрия,
    тихо, сляпо, като котка...

    И котката е лъв, приятелю!
    Едно семейство, чар, инат...
    Размахай вместо сбогом спомена
    и ... тръгвай! Дъждовете ще се извалят...
  • Пътувай, търси, ще я откриеш!
    Поздрав!
  • Страхотен стих! Метафорите са жестоки!
    Браво Поздрави!
Propuestas
: ??:??