Живота е една голяма свещ -
веднаж при раждане се пали.
И този пламък - светъл и горещ
топù ни восъка и гали.
Затуй и на рождени дни комай
запалваме поред свещички.
Така си изброяваме докрай
натрупаните в нас чертички.
Измине ли годината - черта,
показва: още пламък има.
За нас не е отворена врата -
далече сме от люта зима. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up